Дипломатите Чаушев и Ахмед агенти на ДС

Дипломатите Чаушев и Ахмед агенти на ДС

Две са имената на кърджалийци измежду общо 462 проверените лица – бивши посланици, генерални консули и заместник-ръководители на дипломатическите мисии на Република България, става ясно от списъка, оповестен от Комисията по досиета.
Роденият през 1944 г. в село Рибино Феим Юсеинов Чаушев бил вербуван за тайните служби и ръководен от Кънчо Тодоров. Вербовката е с дата 17 ноември 1966 г.. Сътрудничил на КДС в Крумовград. Носел псевдонима Бисер. Чаушев е снет от действащия оперативен отчет през 1968 г.
През 2006 г. е бил на работа в българското посолство в Германия, с ранг „посланик". Чаушев бе зам.-министър на външните работи в правителството на тройната коалиция. След като гръмна скандалът, че ползва две различни имена едновременно – Феим и Петър, бе уволнен. В момента се занимава с бизнес.

Юксел Мюмюн Ахмед е роден през 1962 г. в Кърджали. Псевдонимът му на сътрудник е Алексей. Сътрудничил е на Областното управление на МВР в Кърджали-ДС, управление II-ХI-IV на ДС и IV РУ на МВР-ДС. Вербуван е през 1979 г. От началото на 2001 г. в продължение на 30 месеца е бил съветник и временно управляващ посолството в столицата на Азербейджан Баку .
Комисията разполага с документи, удостоверяващи принадлежността му към органите и след 1989 г. Съветник е на ДПС-депутата от Шумен в сегашния състав на НС Георги Колев.

Красимира Нешева

нов живот

Пътят на антидоганизацията у нас тръгна от Босфора

Ердоган „уволни” ченгетата и комунистите в ДПС



▲ Поледите на Ердоган и Доган не се срещнаха.

:::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::

Ердоган „уволни” и то дисциплинарно ченгетата и комунистическата номенклатура в политическото представителство на българските турци – ДПС !!!

::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::

Слушаш турския премиер – чуваш Костов с 12 г.закъснение. За Европа не минахме през Босфора, но от там сега тръгна антидоганизацията

Стефан Стамболов предупреждаваше, че ключовете на българската външна политика са в Истанбул. Не го е казал току така великият българин. 110 години по-късно трябва да признаем, че и някои от ключовете на вътрешната ни политика са в южната ни съседка. Ясни знаци за това получихме и то без да очакваме от еднодневното посещение в началото на тази седмица на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган в София. Но не успяхме да ги разчетем правилно, или поне се уплашихме да ги произнесем на глас. Ако сме нормална европейска държава и не сме се съвсем чалгализирали, тази визита би трябвало да промени поне отчасти, но радикално, политическия климат у нас и то точно по тема, на която сме свръх чувствителни през последните 20 години – партийното представителство на малцинствата и по-специално на турското.

Но вместо това патриотите ни се загубиха в безцелна, но ефектна риторика дали да пуснем Турция в ЕС, да правим ли референдум за това, какво и колко имат да връщат съседите на тракийските бежанци, колко „мек” и „остър” да е нашият премиер Борисов към госта си? Медиите пък изляха водопад от случайни думи, но подминаха като глухонеми факта, че с ясни действия и две кратки изявления Ердоган „уволни” и то дисциплинарно ченгетата и комунистическата номенклатура в политическото представителство на българските турци – ДПС. Освен това отказа и да им се обяснява и изрече на глас това, което от години ни е страх да си го помислим - Доган и ортаците му са голи!.

Премиерът на 17-та икономическа сила в света каза: Ахмед Доган и ДПС не са и не могат да бъдат посредник в двустранните отношения между България и Турция. И още - мюсюлманската общност няма да приеме опитите за назначаване на лице, свързано с тоталитарния режим, като ръководител на мюсюлманското вероизповедание. А вратите на грандхотел „София”, който бе временна резиденция на госта, останаха затворени за елита на ДПС, който и в най-мрачните си кошмари не е подозирал, че това може да му се случи.

На 4 октомври заместниците на Сокала Лютви Местан и Юнал Лютви сигурно многократно са се оглеждали в парламентарното огледало, причесвали са с гребенче държавническите си перчеми и са предчувствали как прекрачват тържествено прага на гранд хотел София, а камери и обективи ги обливат в светлина. После дават обилни изявления, които показват на електората на село колко са близо до сърцето на властта в Анкара. Но вместо с тях и с шефа им, Ердоган предпочете да си бъбри повече от час неформално с редовия депутат, свален от всякакви ръководни постове в ДПС Касим Дал. Всички се питат, ами защо той е предпочетеният? Ами защото е политзатворник, антикомунист, прокара закона за досиетата и разкриването на агентите на ДС, стои вдясно, отвори партията за българи. Това просто го прави различен от много от обременените му съпартийци.

Тази неочаквана игра на „предпочетен” и „незачетени” буквално побърка първите мъже на правозащитната партия. Те почнаха да дават разнопосочни и тъпи обяснения за разминаването си с чуждия държавник. А реално в централата на ДПС до последно са чакали покана. Повече от месец преди това пък подводници от София настойчиво са се опитвали на няколко пъти да уредят официални разговори, но турският премиер е бил непреклонен, твърдят депутати.

Причината за поведението на чуждия държавник може да се обясни единствено с желанието на официална Анкара да не легитимира повече у нас лица, свързани със структури на тоталитарния комунистически режим в България.

Оказа се, че оная поговорка „Тебе думам дъще, сещай се снахо”, която мислим, че е само наша, я ползват дипломатично и съседите ни. Турският гост се опря на тази жизнена балканска символика и предупреди българските мюсюлмани да не приемат за духовен водач човек от тоталитарните структури на режима на Живков. Визираше реабилитирания преди месеци от съда Недим Гендежев, който просто е 3 в 1 - агент на ДС, член на БПК и възродител. И ако това предупреждение важи за вероизповеданието, с още по-голяма сила тежките като камъни думи на Ердоган се сгромолясаха в двора на ДПС, което от 20 години е окупирано точно от хора продукт, на тоталитарния режим. Обществена тайна е, че на върха на тази партия са се разположили бейски около 5 бивши кадри на ДС и поне двама настоящи храненици на тайните служби.

Някои от тях са били и активни комунисти, и са провеждали насилствената смяна на имената на турците. За Анкара не е тайна, че по смесените региони у нас на много места политическата и икономическа власт на ДПС се държи чисто феодално именно от слуги на стария режим. Реално турските дисиденти и противници на режима на Живков бяха екстрадирани насилствено през последните 6 месеца на съдбовната 1989 г., а в страната останаха отличниците по марксизъм и ленинизъм.

През 1998 г. пък Доган чисто тактически неутрализира опозицията в турската общност и щедро отвори вратите на партията си за зависимите и оцапаните със старата власт. Набута ги по възлови места, да са сити, но да мълчат и да не му пречат.
Целият нагледен урок по антикомунизъм и зачитане на европейските ценности Ердоган изнесе на българите точно в момент, когато Ахмед Доган и обкръжението му се нуждаят жизнено от силна подкрепа, защото са клиенти на МВР, прокуратурата, съда и комисията „Кушлев” за незаконно имущество, придобито от престъпна дейност. Така той им отряза пътя да се правят на политически жертви, или преследвани заради етнически и религиозни убеждения, да размахват скелета на нови възродители.

Абсурдно е турският премиер да не знае за обръчите, милионите комисионни, рекета на турски бизнесмени, царствените имоти, и далаверите, забъркани от елита на ДПС, на фона на мизерстващите български турци по селата. Действията и думите му обаче са и директна присъда за настоящия български президент, за ортаците на ДПС в Тройната коалиция и за целия ни порочен преход. Но в същото време са открита подкрепа за кабинета на Бойко Борисов и декларираната от него битка срещу политическата мафия Точно тя преди година ни плашеше, че ако гласуваме за Борисов, получаваме Костов.

Тази седмица обаче станахме свидетели на уникален парадокс - слушаш Ердоган, чуваш тезите на Костов. Мостът е хвърлен 12 години назад във времето, когато тогавашният български премиер Иван Костов заговори открито пръв, че ДПС е овладяна от бивши десари, партията не може да бъде единственият гарант за правата на човека, не е ключът на България към САЩ, НАТО и ЕС, а Доган не може да бъде брокер между родните правителства и Турция и да извива ръцете на всяка власт със заплахата от етнически сблъсъци. Костов тръгна сам да катери тези върхове, но остана неразбран. Времето обаче потвърди, че връщането на бял кон не е само метафора в политическото говорене. Тезите му бяха реабилитирани и то по ирония на съдбата от чужд държавник, който се очаква да бъде най-верния съюзник на ДПС и Доган.

Преди 20 г. в началото на прехода към демокрация Доган иронично пророкува, че пътят на България към Европа минава през Босфора. Думите му станаха клише, но не се сбъднаха и сега комшиите търсят път към Стария континент през нас. Но сега повече от всякога е сигурно, че пътят на антидоганизацията у нас тръгна от Босфора. Хаберът е пратен, а българските турци трябва сами да решат дали искат да бъдат крепостни или свободни?

Христофор Константинов

фрог нюз / Портал Турция

Десет тома съдържат агентурната биография на Доган

Пълна информация за:Досието на Доган

Предговор

Двадесет години след началото на прехода истинската биография на един от най-влиятелните български политици – Ахмед Доган, остава тайна за огромната част от обществото. Парадоксално, но почти никой (включително и неговите избиратели) не знае, че рожденото име на Ахмед Доган е Ахмед Исмаилов Ахмедов и е актуално до преименуването на българските турци, когато несменяемият лидер на ДПС приема името Меди Доганов Доганов.

Името Ахмед Демир Доган е съчетание от фамилията на втория му баща Хасан Долан и малкото име на майка му Демирие. Поради тази причина в архивите на ДС до 1985 г. Ахмед Доган фигурира като Ахмед Ахмедов, а след това като Меди Доганов.

По време на прехода тази особена тайнственост около личността на Доган придаваше на образа му известна загадъчност и допълваше харизмата му на политик, който знае нещо повече от останалите. Поради характера на българското обществено и публичното пространство през двадесетте години на политическата си кариера Ахмед Доган почти не беше питан за агентурното си минало и за това, с какво всъщност се е занимавал като сътрудник на Военното контраразузнаване (ВКР) и Първо главно управление (ПГУ) на ДС. В случаите, в които беше питан, а това се случваше по-често в първите години на демокрацията, той категорично отричаше да има нещо общо с Шесто управление на ДС, а в късния си период не намираше необходимост изобщо да отговаря на подобни въпроси.

Когато през 2006 г. под натиска на Европейския съюз беше приет законът, позволяващ отварянето на архивите на репресивния апарат на тоталитарния режим, досието на Доган стана достъпно за всички български граждани. Благодарение на това днес имаме възможност да се запознаем с човека, който за двадесет години на два пъти получи мандат за съставяне на правителство, престоя в управлението на страната общо повече от десет години и изигра една от най-важните роли в осъществяването на настоящия политически модел.

Десетте тома, съдържащи агентурната биография на Доган, дават много по-дълбока и цялостна представа за лидера на ДПС от всичко изговорено за него. Досието му може да даде обективна представа както за образа на една от най-влиятелните фигури на българския преход, така и за начина на работа и механизмите на службите на комунистическия режим. Това не е просто досие на доносник или на слабохарактерен човек, изкушен или принуден от репресивните служби. Този документ е свидетелство за многообразието и дълбочината на всепроникващата ДС. За нейната стройност и безпощадност. За безскрупулността и целеустремената сила на една система, изградена, за да контролира.

Ахмед Доган не е обикновен агент на ДС. Той е едно от стойностните, като професионални качества, открития на тоталитарните служби за сигурност. Целенасочен, интелигентен, предан, аналитичен и ефективен. Вероятно тези думи биха били комплимент, ако се използваха по друг повод, но в контекста, в който се употребяват, те са по-скоро зловещи констатации.

Досието на Ахмед Доган е прекалено лично, за да се избягнат онези моменти, които по друг повод биха прозвучали като клюка или пикантерия, целяща да предизвика читателския интерес. В същото време в работата на Доган за службите няма нищо лично. Той е пример за хладен ум и горещо сърце. Много от докладите на водещите му офицери, описващи конспиративните срещи с агента в различните му периоди на „Ангелов”, „Сергей” и „Сава”, са разказ за една тъжна биография.

Докато четях досието, често се увличах и забравях, че всичко написано всъщност е истина, а не роман или художествена измислица, чиито персонажи имат по-скоро литературен смисъл. Разнообразието на формите на общуване между агент и водещи офицери е с диапазон от откровени изповеди до чисто технически подробности като квитанции за получаване на пари.

През цялото време на агентурната си работа Доган донася, разузнава и анализира само по турска линия. Повечето от жертвите му са негови роднини, приятели, любовници и съселяни от с. Дръндар. Всички те са хора, които го възприемат като изключително близък и му споделят най-съкровените си тайни. Това е добра метафора за политическата кариера на Доган, свързана неизменно с българските турци и тяхното доверие към него.

Впрочем една от причините да напиша тази книга е искрената ми симпатия към българските турци и мюсюлмани, които в годините на тоталитарния режим успяха да излъчат единственото мащабно антикомунистическо движение и платиха за това с цената на човешки животи, унижения и масови изселвания. По ирония на съдбата в годините на прехода голяма част от тези наши съграждани намериха своето политическо представителство именно в лицето на Ахмед Доган и останалите агенти на ДС, заели едни от най-високите постове в ДПС. Наличието на толкова много агенти на ДС по високите етажи на партията на Доган е симптом за зависимостта на движението от службите на комунистическия режим. От дистанцията на времето мажем спокойно да стигнем до извода, че ДПС, начело с Ахмед Доган, през целия преход към демокрация провеждаше последователна политика в полза на бившите комунисти. От свалянето на първото правителство на СДС през подкрепата за Георги Първанов от 2001 и 2006 година до превръщането на партията в най-верен стратегически партньор на БСП и мандатоносител на управлението на тройната коалиция. Едва ли българските турци и мюсюлмани са забравили толкова бързо страданията, причинени им от комунистическия режим и неговия репресивен апарат. Едва ли някой от участниците в съпротивителните движения срещу възродителния процес през 1990 година си е представял, че най-голямото престъпление на тоталитарната държава ще остане ненаказано и за него няма да има нито един осъден.

Днес вече е късно за издаване на присъди и затова не ни остава нищо друго, освен да прочетем архивите на тоталитарния режим. Това няма да въздаде така желаната справедливост, но поне би ни накарало никога повече да не повтаряме престъпленията на миналото.

http://www.milleniumbg.eu

Доган демонът на ДС и КГБ

Петър Япов е член на контактната група между ЦРУ и КГБ, председател на Софийската организация на ДПС в продължение на 6 г.; секретар на четирима членове на Политбюро на БКП в продължение на 32 г., свидетел и участник в редица от събитията,

в последните 55 години; биограф на ярки личности от историята на България; авторът на редица исторически книги и сценарии които повдигат „завесата на историята”; човекът, срещал се Юрий Андропов, Уилям Колби, Далай Лама, Ануар Садат, Петър Дънов, Ванчо Михайлов и всички видни българи от последните 55 години.

В книгата „Доган демонът на ДС и КГБ” Петър Япов развенчава Ахмед Доган, сочен от

непосветените като „най-големия български политик” и го заклеймява, като продукт на ДС и КГБ, нанесъл непоправими вреди на България.

От последната книга на Петър Япов ще получите отговор на въпросите:

КГБ ли даде инструкциите за провеждането на „Възродителния” процес?

Кога и защо започна първият етап на „Възродителния процес” – този срещу помаците и циганите?

Как беше планиран следващият етап на „Възродителния процес”?

Чии агенти бяха атентаторите от 1984-1985 г.?

Има ли връзката на Доган с атентаторите?

Доган ли беше начело на Майските събития 1989 г.?

Как и кой създаде ДПС?

Защо не бяха наказани виновниците за „Възродителния процес”?

Как Ахмед Доган се превърна в „гарант” за гражданския мир в България?

Кои са кукловодите и съучастниците на Ахмед Доган в годините на мъчителния български преход?

Как беше унищожена българската държавност и каква е ролята на Ахмед Доган в събитията?

Петър Япов отговаря на тези и много други въпроси в ярката си творба. На базата на сериозен анализ обрисува епохата и отправя тежки обвинения не само срещу Доган, но и към създателите и съучастниците му!

Книгата е сериозно предупреждение за възможните бъдещи беди, които могат да сполетят България и Балканите, ако не бъдат взети мерки навреме.

http://www.dogan-demonut-na-ds-i-kgb.com

Мечтите на “Сава”

Мечтите на “Сава”

08.02.2009 г. 08:15 ч.

Тома Биков

„От последните 4 основни варианта бях се спрял на най-правдоподобния: дългосрочна специализация в Англия (Оксфорд), а вследствие сам да си извоювам правото да бъда поканен или пък изпратен в САЩ (Харвардския университет)”.

„Не е маловажен и фактът, че 4 от общо 6 от най-известните женски колонии в САЩ се намират в щата Масачузетс”.

„Налице са всички реални предпоставки да се осъществи директно заминаване в САЩ – без посредничеството на Англия”.

В началото на 1983 г. агент “Сава” усилено се подготвя за работата си на разузнавач и продължава трескаво да мечтае за Оксфорд и Харвард. Както разбрахме в предишната част на поредицата, водещият му офицер майор Михайлов планира още през есента на 1982 г. оперативна комбинация, която има за цел да изведе за кратко “Сава” в Източна и Западна Германия, за да бъдат проверени качествата му на агент. В архивите на бившата Държавна сигурност няма данни “Сава” да е бил извеждан извън пределите на България. В началото на 1983 г. офицерите от ДС преценяват, че поради недостатъчното познаване на турски език агентът не може да изиграе достоверно ролята на турски гражданин, която му е отредена в плана за оперативна комбинация на майор Михайлов, който ви представихме в предишната част на поредицата.
През 1983 г. се оформя още една сюжетна линия, която ще промени не само живота на Доган, но и съдбите на всички български турци. Това е “Възродителният процес”, чиито първи симптоми започват да се забелязват в досието на “Сава”. Във връзка с настроенията на българските турци в неговите сведения за ДС започват да се появяват изрази като “изселническата психоза”. Разбира се, решението за масовото преименуване ще бъде взето в самия край на 1984 г., но на отделни места смяната на имената е факт още през 1983 г., което очевидно създава настроения на тревожност сред българските граждани от турски произход.
Но нека се върнем към мечтите на Доган, които го подтикват да напише поредното си агентурно сведение, в което да информира офицерите от ДС, че държи на реализацията си като “философ-разузнавач”, както и още веднъж да изтъкне възможностите, които може да осигури на българското разузнаване чрез обучението си в университетите в Оксфорд и Харвард. Агентурното сведение е от 16.02.1983 г. и гласи:
Относно: Един правдоподобен вариант за реализация.
В една от последните информации имах задачата да изложа собственото си гледище относно вариантите за реализацията си като философ – разузнавач.
От последните 4 основни варианта бях се спрял на най-правдоподобния: дългосрочна специализация в Англия (Оксфорд), а вследствие сам да си извоювам правото да бъда поканен или пък изпратен в САЩ (Харвардския университет). Изминалите 7–8 месеца ми дадоха възможност отново да се убедя в правдоподобността на този вариант. Въпросният вариант може да се коригира само в едно отношение: налице са всички реални предпоставки да се осъществи директно заминаване в САЩ – без посредничеството на Англия.
Основанията ми са следните:
1 .Харвардският университет е най-старият университет в САЩ, намира се в гр. Кеймбридж, щата Масачузетс – “Мека на американската наука”. Харвардският университет е един от осемте най-реномирани университети на САЩ, в които се учат елитните социални структури на САЩ и другите капиталистически страни. Световноизвестни са факултетите по наука, изкуство, право, социално управление, управление на бизнеса, богословие и други.
2. В същия град се намира и прочутият Масачузетски технологичен институт, в който се обучават лидери на науката, техниката и индустрията. Световноизвестен е също и Бостонският университет с хуманна насоченост. Не е маловажен и фактът, че 4 от общо 6 от най-известните женски колонии в САЩ се намират в щата Масачузетс. Накратко, една специализация в Харвардския университет (интелектуалната бърлога на главния противник) ще ми даде възможност за много широки контакти с най-елитните представители на Запада.
В случая имам предвид и едно друго обстоятелство: американците правят всичко възможно, за да спечелят и задържат в САЩ плодоносните учени от други страни. Надявам се в това отношение да им допадна. От тази гледна точка англичаните са твърде консервативни към научния статут на чуждестранните учени.

КОНКРЕТНИ ПЪТИЩА
1. От средата на януари 1983 г. ръководството на Института по философия прави допитване на младите философи относно желанията им за дългосрочни специализации. За пръв път ръководството е решило да направи предварителен план за дългосрочните специализации на Запад. За пръв път перспективният план се съгласува с желанията на научните работници. Лично аз не съм се обадил.
2. Ако е необходимо да се задвижи някакъв лост, предлагам той да бъде само един – акад. Сава Геновски – директор на Института по философия. Освен това С. Геновски е и председател на научния съвет на института. Всъщност, когато се решават подобни въпроси, касаещи специализации и други подобни, научният съвет има съвещателен глас, т.е. в крайна сметка решава С. Геновски.
Заявки за специализация в чужбина се правят една година предварително.
12.02.1983 г.
“Сава”
“Сава” твърдо е решил да реализира мечтата си да стане професор в Харвард или Оксфорд. Двадесет и пет години след това агентурно сведение той няма да отиде на тържествения обяд по случай посещението на американския президент Джордж Буш в България, на който е поканен като съуправляващ, с извинението, че има друга, по-важна работа.
В агентурното си сведение “Сава” настоява настойчиво ДС отново да осигури развитието му в “голямата наука”. Декларативният призив на “Сава” към ДС да му съдейства за дългосрочна специализация в САЩ говори, че намесата на комунистическите служби за сигурност в определянето на това кой да специализира на Запад явно е била честа практика в социалистическа България.
В крайна сметка Ахмед Доган нито ще специализира на Запад, нито ще стане професор в Харвард. Въпреки това офицерите от ДС сериозно ще се замислят по въпроса дали да го изпратят да учи в Америка.
В края на април 1983 г. “Сава” пише сведение, в което говори за настроенията сред българските турци. Това са първите симптоми на тревожност сред турската общност в България. В сведението прави впечатление, че Доган е дистанциран спрямо сънародниците си от турски произход и силно резервиран към политиката на Република Турция по това време. Усеща се и критична нотка към политиката на комунистическия режим спрямо турското малцинство в България. “Градивната критика” обаче не му пречи директно да донесе на ДС за това, какво са си говорили с двама негови познати от турски произход.
Ето и сведението:
Относно: Изселническата психоза сред българските турци.
Разполагам с ограничена, но характерна информация:
а) Ограничена, защото се отнася само до североизточната част на страната – Силистренския, Разградския и Шуменски окръг. Информацията е извлечена от отделни обекти, нямащи връзки помежду си;
б) Информацията е характерна (типична), защото касае оценяването на (или политическото ориентиране в) една и съща ситуация, която се превръща в традиция – изселническа психоза.
На 11.04.83 г. вечерта бях поканен на гости в Орхан Яшаров (б. авт. – името е измислено) (художник, от два месеца живее на ул. “Сливница”). Предварително бях помолен да намеря съобщението на консулския отдел на Министерството на външните работи, засягащо изселническия проблем. При Орхан Яшаров беше Бейтула (б. авт. – името е измислено) (приятел и помощник на Орхан Яшаров, женен за българка, има една дъщеричка, живее в София, има амбицията да стане художник, завършил гимназия). Основна тема на разговора беше “какво ще стане с нас”. И двамата бяха възбудени, защото тъкмо се бяха върнали от Исперих (Разградско), родния край на Бейтула, и се надпреварваха да ни разкажат как властите от този край организирали и провеждали различни събрания, за да пресекат разпространяването на изселническата психоза сред българските турци. Ситуацията е била опасна за властта, защото молбите за изселване в Турция се придружавали с масово напускане на местоработата. Главният мотив за изселване е бил страхът от асимилация и неформалната дискриминация спрямо младото поколение български турци: недопускането им до ВУЗ, респективно – обричането им на определени професии, които имат нисък социален таван.
Прави впечатление, че това положение почти съвпада с информацията, която получих от Силистра и Шумен (мои познати ми се обадиха по телефона, за да се интересуват “какво става в София”, т.е. има ли нещо сериозно в това, което се случва в провинцията).
Първото нещо, което бие на очи, е несъответствието по време на съобщението на консулския отдел и реакцията на населението: за десетина дена не може да се получи подобен резултат, ако липсва предварително създадена психологическа нагласа за това. Дълбоко се съмнявам в директния резултат. Предполагам, че психологическата нагласа за изселване грижливо се поддържа от определени фактори, особено по линия на частните гостувания на турски граждани в България. Силен аргумент на тази теза е фактът, че самото съобщение на консулския отдел е отговор на множество запитвания.
При официалното посещение на Кенан Еврен (б.авт – президент на Република Турция по това време) в България българските турци общо взето бяха скептични, защото военният режим и последствията от него не даваха възможност за развихряне на страстите. Но посещението на висш представител на турското външно министерство създаде друга психологическа ситуация:
Онова, което беше само заченато при посещението на президента, получи ясна форма при посещението на външния министър. В този смисъл предполагам, че посещението на висш представител на турския кабинет се съчетава с поощряването на изселническата психоза по неформален канал: гостувания и др. За съжаление това не мога да докажа.
Но няма съмнение, че национализмът на българските турци през последното десетилетие не съществува в чиста форма, т.е. сама за себе си, а обслужва нечии интереси. Самият факт, че една народностна група живее при условията на различни социални системи, е достатъчно сериозна предпоставка за манипулация. Именно затова национализмът на българските турци все повече се превръща в синкретично явление, защото обединява и изразява разнородни черти и тенденции: от етно-психологически и етно-културни до социални и международни. Тъкмо затова всяка проява на национализъм у българските турци трябва да се разглежда конкретно-исторически, крайната цел на всеки теоретичен или конкретно-социологически анализ на национализма е управленческото му овладяване. Опростенческото разбиране на национализма на българските турци не само че не върши работа, защото илюстрира инерцията в мисленето на някои отговорни фактори, но и пречи за по-нататъшното строителство на социализма. А това вече е много сериозно, защото е израз на некомпетентност. Да се мисли по инерция по въпроса за национализма означава да се кръжи около едно не съвсем основателно разбиране, че виждате ли – българските турци още не са достатъчно социализирани и респективно съзнанието им е на ниско равнище. Това е факт, но той трябва да се обясни, а не да се предпостави.
Ако ниското равнище на социалистическото съзнание е обяснението на факта, че при стимулиране на националистическото чувство хората напускат работа и подават заявления за изселване, защо тогава факторите, които се занимават с внасяне на социалистически идеи в съзнанието на масите, не включват в анализа си ефективността на собствената си дейност. Нима социалистическата азбука на дипломацията позволява висши представители на външното министерство да си правят рандевута в щяло и нещяло време? Изглежда някои фактори забравят, че новата форма на класова борба не е идейно насочена, а е многопланова и за съжаление добре обмислена. И затова липсата на координация между политическите, икономическите, идеологически и културни аспекти, винаги ще рикошира върху съзнанието на трудещите се.
В този смисъл сегашната изселническа психоза сред българските турци е следствие от редица фактори (от формално и неформално естество) и на първо място от посещението на турския външен министър (забележете, че той ни посещава през пролетта и в една не съвсем многообещаваща по плодородност година).
24.05.1983 г.
“Сава”
Под сведението водещият офицер на агента е написал собственоръчно следната бележка:
Сведението би имало по-голяма оперативна стойност, ако съдържаше повече конкретни данни, показващи реакцията на отделни хора под влияние на “изселническата психоза” наред с оценките на агента.
Забележката, написана от водещия офицер, показва, че ДС иска от Доган не политически и народопсихологически анализи, а доноси за конкретни хора, с които да се разправи. Благодарение на високото си самочувствие и доброто отношение на ДС към него “Сава” е забравил, че службите, на които служи, са създадени преди всичко да всяват страх у поданиците, а неговото отделение 05 към ПГУ на ДС конкретно се занимава с контрола върху сънародниците му от турски произход. Само седем години след този анализ комунистическата държава ще се саморазпусне, а Ахмед Доган ще оглави наплашеното от “възродителния процес” турско малцинство и ще овладее “управленчески” неговия национализъм. Методите му на овладяване няма да се различават много от методите на ДС, защото в крайна сметка създаването на зависимости и всяването на страх ще бъдат основните средства, с които той ще постига целите си. А целите ще се изчерпват с тоталния контрол върху една група хора, които ще бъдат лишени от най-важното право на демокрацията – правото на избор.

гласове

Най-добрият агент, когото познавам

Най-добрият агент, когото познавам

21.03.2009 г. 20:59 ч.

Тома БИКОВ

„Включва се добре в културно-масовата работа на селото”.

„Другарите му от взвода го уважават и му имат доверие, тъй като той в много отношения им помага”.

„При изпълнението на задачите проявява умение и тактичност, независимо че е нововербован”.

„Той е честен, открит, политически правилно насочен млад човек, на когото нашето общество може напълно да разчита”

Преди да преминем към периода на “възродителния процес” и съпричастността на Ахмед Доган към органите на ДС по това време, ще се върнем към началото на 1982 г., когато тогавашният водещ офицер на “Сава”, майор Марин Маринов, изготвя “справка – заключение” за агента си. Справката представлява нещо като биография на Доган и се връщаме към нея, за да направим равносметка за публикуваното дотук в нашата поредица. Няма да цитирам целия документ поради неговата обемност. В него влизат факти за “Сава”, които дотук са споменавани неколкократно, така че ще насоча вниманието към непубликувани до този момент детайли около битието на Доган, които ще обогатят изградения до момента образ.
Ще започнем с кратка характеристика на родителите му, изготвена от ДС.
Произхожда от бедно селско семейство.
Баща му Исмаил Ахмед Яия е роден на 10.05.1930 г. в гр. Толбухин, безпартиен, с начално образование, от родители татари. Баща му и дядо му са се занимавали с духовна дейност – били са редовни ходжи и са ходили облечени в духовни одежди. Изоставил е семейството си, когато агентът е бил на три месеца и след като се оженва за втори път, се е преместил да живеее в гр. Балчик, а по-късно в с. Рогозино, окр. Толбухински. Сред роднини и съкварталци се ползува с лоша репутация като пияница и скандалджия. В Турция няма роднини и близки. Агент “Сава” изобщо не е виждал и не е проявявал интерес към баща си, който след развода никога не ги е търсил.
Майка му Деврие Османова Догалова е родена на 17.03.1935 г. в с. Ляхово, българска гражданка от турски произход, безпартийна, с основно образование, работи земеделие в ТКЗС на с. Дръндар, окр. Толбухински. Сред съселяните си се ползва с име на трудолюбива и скромна жена. Прояви от политически и криминален характер няма. Тя и семейството й нямат близки роднини в Турция.
През 1955 г. се омъжва за Хасан Аптулов Догалов, род. 13.10.1925 г. в с. Векил, окр. Силистренски, безпартиен, по професия строителен работник. Има брат, който преди 09.09.1944 г. е избягал в Румъния, гр. Калъраш, където работи понастоящем като железничар, на който през 1968 г. са гостували.
От брака си имат три деца – момичета, които се явяват като природени сестри на аг. “Сава”: Гюлтен – родена 1955 г., е омъжена и работи като полревъдка в ТКЗС – с. Дръндар; Севинч – родена 1963 г., също е омъжена, и Невин – родена 1969 г., е ученичка.
До 8-годишна възраст агентът е израсъл под грижите на дядо си и баба си (по майчина линия) на село. Дядо му Осман И. Османов е бил член на БКП от 1945 г. с прогресивни разбирания – стараел се е да го възпитава в честност и трудолюбие.
Този период от време агентът е прекарал с дядо си на полето, който е бил овчар – починал през 1971 г. на 80 години. Баба му, също починала, е била безпартийна, неграмотна, домакиня.
Справката за Доган продължава с факти, които сме споменавали дотук, така че ще ги пропуснем и ще преминем към характеристики, давани за агента от най-различни хора, с които той се е срещал и работил през годините. Отразени са и някои подробности около вербовката му за ВКР като агент “Ангелов”. С този псевдоним предстои да се запознаем в следващи части на поредицата. Но ето характеристика на Доган, направена от Н. Славов – председател на селсъвета в с. Дръндар:
Член е на комсомола. На изборни длъжности е бил избиран за секретар. Изпълнява добре възложените му задачи. Инициативен. Включва се добре в културно-масовата работа на селото… физически здрав. Има правилно отношение към провежданите мероприятия.
Следва кратък портрет на войника Ахмед Ахмедов, направен от оперативния работник от ВКР ст. лейтенант Стайков, който обобщава данни, събрани от командира на взвода и заместник-командира по политическата част:
Редник Ахмед И. Ахмедов още като млад войник се е отличил с високата си култура и осведоменост по много въпроси на живота, което му помага да завоюва авторитет сред останалите войници. Избран е в ДК на ДКМС… в същото време е комсомолски секретар на дружеството. Другарите му от взвода го уважават и му имат доверие, тъй като той в много отношения им помага. С желание и разбиране вниква в думите на войниците, давал им е съвети и същите се допитват до него по различни въпроси. Спрямо тях е постъпвал винаги честно и правдиво и затова те го обичат… като войник Ахмедов няма никакви нарушения на войнската дисциплина.
Тази отлична характеристика на редник Ахмедов естествено се припокрива със сътрудничеството му за ВКР. Доган е вербуван за тази служба на ДС през 1974 г. и приема псевдонима “Ангелов”. Според справката той е приел направеното му предложение за вербовка със “съзнанието, че изпълнява патриотичен дълг и ще прави всичко, което е по силите му да решава възложените му задачи”. В казармата Доган донася единствено и само за български турци – негови съказарменици, които, както се вижда от горната характеристика, му имат пълно доверие и го… обичат…
В рапорт от 17.10.1974 г. началникът на отделение IV, IX – ДС е отразил впечатленията си от нововербувания агент:
При срещата агентът ми направи впечатление на човек с много висока култура, любознателност и всестранно развит. Притежава остра и пъргава памет, логична мисъл и способност да предразполага към себе си. Политически е добре ориентиран, умее самостоятелно да се ориентира и правилно да преценява нещата. Същият е в състояние да импонира във всяко отношение на обекта и може успешно да разработва. Като човек е самостоятелен, съобразителен и находчив. На сътрудничеството си с нас гледа като на гласувано му голямо доверие и с голямо желание изпълнява възложените му задачи. При изпълнението на задачите проявява умение и тактичност, независимо че е нововербован...
Малко повече от година след този рапорт оперативният работник от ДС – Варна, подп. Стойков обобщава свършеното от Доган в казармата по следния начин:
Проявявал е инициатива и находчивост, съобщавал е данни, представляващи оперативен интерес за ДС. Работил е активно по ДОП “Фанатик”, ДОП “Хитрия”, ДОП “Лидера” и ДОП “Черногледия”, като ДОП “Черногледия” и ДОП “Фанатик” възникнаха по данни на агента. С изключение на ДОП “Лидера” всички обекти са разобличени и данните при разобличаването се покриват с тези от агента.
Тези няколко технически изречения на подп. Стойков обозначават разбиването на няколко съдби на съказарменици на Доган от турски произход. Съкращението ДОП означава дело за оперативна проверка, а всяко “разобличаване на обект” води до репресия. В следващите части на поредицата ще се запознаем с “обектите”, по които е рабитл Доган като агент “Ангелов”, и ще разберем доколко тези млади български турци са представлявали опастност за комунистическия режим.
По-късно, в периода “Сергей”, началникът на отдел I при ОУ на МВР-ДС, гр. Варна, подп. Сълов също споделя добрите си чувства към Доган:
Аг. “Сергей” е положително изградена личност, стои на здрави марксистко-ленински позиции, има правилно разбиране по националния въпрос, сътрудничеството с органите на ДС разглежда като гласувано му доверие, работи честно с нас и се чувствува привързаността му към ДС…
В справката на майор Маринов са събрани и мненията на приятелите на Доган аг. “Дора” и аг. “Селчук”, за които през годините на сътрудничеството си той често докладва на оперативните работници, които го ръководят. Характеристиката, направена от “Дора”, вероятно е взета от нейното досие:
Мисля, но това е по-скоро интуитивно, че не е националист. Просто го няма онова характерно турско “излъчване”, познато ми от много други турци, говорещи дори български език с акцент. (…) За разлика от предишната ни среща Ахмед не беше тъй разпален и не задаваше въпрос след въпрос. Може би беше решил, че вече ме е опознал достатъчно или пък е разбрал, че се дразня от подобен разпит. По вероятно е, разбира се, последното, още повече че се опита да оправдае маниера си на разговаряне с голямото си любопитство… трябва да си призная, че разговорът с Ахмед много ме измъчи. Чувствах се като ученичка на изпит… В хода на разговорите ми се наложи да отговарям на куп въпроси от общ и по-тесен характер… И все пак трудно и не особено приятно е да се разговаря по този начин, особено с човек, с когото току-що си се запознал…
Мнението на аг. “Селчук” пък е взето от… писмо, за което Доган е докладвал на ДС. Ето какво пише “Селчук” до най-добрия си приятел:
Справедливостта изисква да призная, че онова, което ценя у себе си, дължа почти изключително на теб… Основният ти принос спрямо мен се заключава в освобождаване на духа ми от рамките на традицията и “обективността” на особеното положение, в което се намираме, като оправдание (имам предвид народността ни и общественото мнение на средата, от която произхождаме). Всъщност това за мен е единствената реалност като качество, което може да се цени… Що се отнася до теб, аз те виждам така: досега ти се движиш поне петилетка напред от връстниците ни, които впоследствие ще стигнат до подобни житейски заключения в смисъл целенасоченост, самоосъзнаване; поне 15–20 години напред от тези, животът на които ще се оцени като целенасочен, почти толкова по отношение на възможността в момента да дадеш реален принос, а спрямо посредствеността да не споменавам; потенциално си с възможности да се движиш винаги с ускорение спрямо почти цялото поколение.
В университета Доган също се ползва с добро име. Майор Маринов е събрал няколко положители мнения на негови преподаватели, които единодушно го определят като добър и трудолюбив студент.
Ето какво е споделила в препоръка за Доган главният асистент по марксистко-ленинска философия Емилия Минева:
Познавам Ахмед Ахмедов от времето на неговото следване във философския факултет на СУ “Климент Охридски”. Като студент той правеше впечатление със сериозното си отношение към учебната работа – системно се подготвяше за семинарите и активно участвуваше в тях. Той бързо се открои сред ядрото на най-добрите студенти в курса. От изявите му личеше, че заниманията му с философия не са нещо случайно за него, а са израз на дълбок вътрешен интерес, който намира покритие и в персоналните му интелектуални качества и възможности. Това се потвърди от факта, че той беше един от инициаторите за формиране на допълнителна проблемна група по История на марксистко-ленинската философия, в чиято работа редовно и активно се включваше. В самостоятелната си подготовка не се задоволяваше с фиксирания в учебната програма материал и литература, а наред с тях по интересуващите го въпроси търсеше и други източници.
Студентските изяви на Ахмедов го характеризират като човек с необходимите за сериозна теоретична работа качества – проблемно и самостоятелно мислене, трудолюбие, постоянство и амбициозност. Като препоръка към бъдещата му работа може да се пожелае да се стреми към по-голяма ерудиция и задълбоченост, които ще му помогнат за по-успешното справяне с предприети научни търсения, за по-аргументирано и убедително доказване на собствените идеи.
В досието на Доган се намира и мнението на неговия рецензент по време на защитата на дипломната му работа проф. Сава Петров. Освен добрите си впечатления от студента си той препоръчва “да му се намери подходящо място”. Ето и част от характеристиката, направена от проф. Петров:
Привлича вниманието все още рядката в съвремената литература аргументирана и заредена с подходящи емоции защита на относителната самостоятелност на онтологията. “Без последователно изградена обща теория на битието, диалектоматериалистическият идеал за онтологизирана гносеология ще си остане само една красива метарефлексивна мечта…”. Диалектичността е станала органична черта на мисленето на дипломанта… В цялост счетам, че с тази дипломна работа Ахмед Ахмедов фактически е почти готов за започване на аспирантура по диалектически материализъм и трябва да му се намери подходящо място.
Характеристика на Доган пише и научният му ръководител проф. Добрин Спасов. Той също е впечатлен от студента и е убеден в неговата правилна политическа насоченост:
Моите най-пресни впечатления от него са свързани със защитата на дипломната му работа, посветена на симетрията. Те затвърдиха убеждението ми, че Ахмед е ентусиазиран и трудолюбив млад специалист, който би могъл да се развие като много добър преподавател и теоретик. За да се осъществи тази възможност обаче, ще му е необходим висококвалифициран и строг научен ръководител, който да го подтиква към по-голяма прецизност и понякога да охлажда ентусиазма му… убеден съм, че той е честен, открит, политически правилно насочен млад човек, на когото нашето общество може напълно да разчита.
В атестат на секретаря на Дружественото бюро на Комсомола Венцислав Михайлов Доган е отразен по следния начин:
Като студент др. Ахмедов изпълняваше съвестно студентските си задължения. Имаше заявени интереси в областта на диалектическия материализъм. Подготовката му по другите дисциплини беше много добра, за което говори и отличният му успех. Участвувал е в кръжочната дейност на факултета. (…) В живота на дружеството на ДКМС в курса Ахмед Ахмедов участвуваше пълнокръвно и макар че не е избиран на ръководна длъжност, проявяваше активност… към другарите си проявяваше такт и добро другарско чувство. С действията си се характеризираше като зрял и убеден младеж… редовно участваше в бригадирското движение…
Под тази характеристика на комсомолския секретар Михайлов майор Маринов деликатно е добавил, че Доган е отказвал да заема длъжности в комсомола по препоръка на ДС.
След всички добри думи за Доган може да се направи изводът, че онова общество, както казва проф. Добрин Спасов, е можело напълно да разчита на него. С добри чувства за младия Доган говорят дори онези, за които той е правел доноси… Със сигурност авторите на много от тези характеристики са използвали клишетата на социалистическата бюрокрация, за да опишат перспективния си познат. Точно това вероятно е и езикът, с който могат да бъдат нарисувани образите на онези полезни за социалистическото общество бдителни граждани, на чиито доноси то се крепеше. Характеристиката на Доган е положителна и говори за човек, който няма никакви намерения да се противопоставя на режима. Нещо коренно различно от представата, която самият той и неговите приятели от демократичните медии ще изградят за него в годините на прехода. С дисидента Доган обаче тепърва предстои да се запознаем…
Следва продължение…

гласове