Най-добрият агент, когото познавам

Най-добрият агент, когото познавам

21.03.2009 г. 20:59 ч.

Тома БИКОВ

„Включва се добре в културно-масовата работа на селото”.

„Другарите му от взвода го уважават и му имат доверие, тъй като той в много отношения им помага”.

„При изпълнението на задачите проявява умение и тактичност, независимо че е нововербован”.

„Той е честен, открит, политически правилно насочен млад човек, на когото нашето общество може напълно да разчита”

Преди да преминем към периода на “възродителния процес” и съпричастността на Ахмед Доган към органите на ДС по това време, ще се върнем към началото на 1982 г., когато тогавашният водещ офицер на “Сава”, майор Марин Маринов, изготвя “справка – заключение” за агента си. Справката представлява нещо като биография на Доган и се връщаме към нея, за да направим равносметка за публикуваното дотук в нашата поредица. Няма да цитирам целия документ поради неговата обемност. В него влизат факти за “Сава”, които дотук са споменавани неколкократно, така че ще насоча вниманието към непубликувани до този момент детайли около битието на Доган, които ще обогатят изградения до момента образ.
Ще започнем с кратка характеристика на родителите му, изготвена от ДС.
Произхожда от бедно селско семейство.
Баща му Исмаил Ахмед Яия е роден на 10.05.1930 г. в гр. Толбухин, безпартиен, с начално образование, от родители татари. Баща му и дядо му са се занимавали с духовна дейност – били са редовни ходжи и са ходили облечени в духовни одежди. Изоставил е семейството си, когато агентът е бил на три месеца и след като се оженва за втори път, се е преместил да живеее в гр. Балчик, а по-късно в с. Рогозино, окр. Толбухински. Сред роднини и съкварталци се ползува с лоша репутация като пияница и скандалджия. В Турция няма роднини и близки. Агент “Сава” изобщо не е виждал и не е проявявал интерес към баща си, който след развода никога не ги е търсил.
Майка му Деврие Османова Догалова е родена на 17.03.1935 г. в с. Ляхово, българска гражданка от турски произход, безпартийна, с основно образование, работи земеделие в ТКЗС на с. Дръндар, окр. Толбухински. Сред съселяните си се ползва с име на трудолюбива и скромна жена. Прояви от политически и криминален характер няма. Тя и семейството й нямат близки роднини в Турция.
През 1955 г. се омъжва за Хасан Аптулов Догалов, род. 13.10.1925 г. в с. Векил, окр. Силистренски, безпартиен, по професия строителен работник. Има брат, който преди 09.09.1944 г. е избягал в Румъния, гр. Калъраш, където работи понастоящем като железничар, на който през 1968 г. са гостували.
От брака си имат три деца – момичета, които се явяват като природени сестри на аг. “Сава”: Гюлтен – родена 1955 г., е омъжена и работи като полревъдка в ТКЗС – с. Дръндар; Севинч – родена 1963 г., също е омъжена, и Невин – родена 1969 г., е ученичка.
До 8-годишна възраст агентът е израсъл под грижите на дядо си и баба си (по майчина линия) на село. Дядо му Осман И. Османов е бил член на БКП от 1945 г. с прогресивни разбирания – стараел се е да го възпитава в честност и трудолюбие.
Този период от време агентът е прекарал с дядо си на полето, който е бил овчар – починал през 1971 г. на 80 години. Баба му, също починала, е била безпартийна, неграмотна, домакиня.
Справката за Доган продължава с факти, които сме споменавали дотук, така че ще ги пропуснем и ще преминем към характеристики, давани за агента от най-различни хора, с които той се е срещал и работил през годините. Отразени са и някои подробности около вербовката му за ВКР като агент “Ангелов”. С този псевдоним предстои да се запознаем в следващи части на поредицата. Но ето характеристика на Доган, направена от Н. Славов – председател на селсъвета в с. Дръндар:
Член е на комсомола. На изборни длъжности е бил избиран за секретар. Изпълнява добре възложените му задачи. Инициативен. Включва се добре в културно-масовата работа на селото… физически здрав. Има правилно отношение към провежданите мероприятия.
Следва кратък портрет на войника Ахмед Ахмедов, направен от оперативния работник от ВКР ст. лейтенант Стайков, който обобщава данни, събрани от командира на взвода и заместник-командира по политическата част:
Редник Ахмед И. Ахмедов още като млад войник се е отличил с високата си култура и осведоменост по много въпроси на живота, което му помага да завоюва авторитет сред останалите войници. Избран е в ДК на ДКМС… в същото време е комсомолски секретар на дружеството. Другарите му от взвода го уважават и му имат доверие, тъй като той в много отношения им помага. С желание и разбиране вниква в думите на войниците, давал им е съвети и същите се допитват до него по различни въпроси. Спрямо тях е постъпвал винаги честно и правдиво и затова те го обичат… като войник Ахмедов няма никакви нарушения на войнската дисциплина.
Тази отлична характеристика на редник Ахмедов естествено се припокрива със сътрудничеството му за ВКР. Доган е вербуван за тази служба на ДС през 1974 г. и приема псевдонима “Ангелов”. Според справката той е приел направеното му предложение за вербовка със “съзнанието, че изпълнява патриотичен дълг и ще прави всичко, което е по силите му да решава възложените му задачи”. В казармата Доган донася единствено и само за български турци – негови съказарменици, които, както се вижда от горната характеристика, му имат пълно доверие и го… обичат…
В рапорт от 17.10.1974 г. началникът на отделение IV, IX – ДС е отразил впечатленията си от нововербувания агент:
При срещата агентът ми направи впечатление на човек с много висока култура, любознателност и всестранно развит. Притежава остра и пъргава памет, логична мисъл и способност да предразполага към себе си. Политически е добре ориентиран, умее самостоятелно да се ориентира и правилно да преценява нещата. Същият е в състояние да импонира във всяко отношение на обекта и може успешно да разработва. Като човек е самостоятелен, съобразителен и находчив. На сътрудничеството си с нас гледа като на гласувано му голямо доверие и с голямо желание изпълнява възложените му задачи. При изпълнението на задачите проявява умение и тактичност, независимо че е нововербован...
Малко повече от година след този рапорт оперативният работник от ДС – Варна, подп. Стойков обобщава свършеното от Доган в казармата по следния начин:
Проявявал е инициатива и находчивост, съобщавал е данни, представляващи оперативен интерес за ДС. Работил е активно по ДОП “Фанатик”, ДОП “Хитрия”, ДОП “Лидера” и ДОП “Черногледия”, като ДОП “Черногледия” и ДОП “Фанатик” възникнаха по данни на агента. С изключение на ДОП “Лидера” всички обекти са разобличени и данните при разобличаването се покриват с тези от агента.
Тези няколко технически изречения на подп. Стойков обозначават разбиването на няколко съдби на съказарменици на Доган от турски произход. Съкращението ДОП означава дело за оперативна проверка, а всяко “разобличаване на обект” води до репресия. В следващите части на поредицата ще се запознаем с “обектите”, по които е рабитл Доган като агент “Ангелов”, и ще разберем доколко тези млади български турци са представлявали опастност за комунистическия режим.
По-късно, в периода “Сергей”, началникът на отдел I при ОУ на МВР-ДС, гр. Варна, подп. Сълов също споделя добрите си чувства към Доган:
Аг. “Сергей” е положително изградена личност, стои на здрави марксистко-ленински позиции, има правилно разбиране по националния въпрос, сътрудничеството с органите на ДС разглежда като гласувано му доверие, работи честно с нас и се чувствува привързаността му към ДС…
В справката на майор Маринов са събрани и мненията на приятелите на Доган аг. “Дора” и аг. “Селчук”, за които през годините на сътрудничеството си той често докладва на оперативните работници, които го ръководят. Характеристиката, направена от “Дора”, вероятно е взета от нейното досие:
Мисля, но това е по-скоро интуитивно, че не е националист. Просто го няма онова характерно турско “излъчване”, познато ми от много други турци, говорещи дори български език с акцент. (…) За разлика от предишната ни среща Ахмед не беше тъй разпален и не задаваше въпрос след въпрос. Може би беше решил, че вече ме е опознал достатъчно или пък е разбрал, че се дразня от подобен разпит. По вероятно е, разбира се, последното, още повече че се опита да оправдае маниера си на разговаряне с голямото си любопитство… трябва да си призная, че разговорът с Ахмед много ме измъчи. Чувствах се като ученичка на изпит… В хода на разговорите ми се наложи да отговарям на куп въпроси от общ и по-тесен характер… И все пак трудно и не особено приятно е да се разговаря по този начин, особено с човек, с когото току-що си се запознал…
Мнението на аг. “Селчук” пък е взето от… писмо, за което Доган е докладвал на ДС. Ето какво пише “Селчук” до най-добрия си приятел:
Справедливостта изисква да призная, че онова, което ценя у себе си, дължа почти изключително на теб… Основният ти принос спрямо мен се заключава в освобождаване на духа ми от рамките на традицията и “обективността” на особеното положение, в което се намираме, като оправдание (имам предвид народността ни и общественото мнение на средата, от която произхождаме). Всъщност това за мен е единствената реалност като качество, което може да се цени… Що се отнася до теб, аз те виждам така: досега ти се движиш поне петилетка напред от връстниците ни, които впоследствие ще стигнат до подобни житейски заключения в смисъл целенасоченост, самоосъзнаване; поне 15–20 години напред от тези, животът на които ще се оцени като целенасочен, почти толкова по отношение на възможността в момента да дадеш реален принос, а спрямо посредствеността да не споменавам; потенциално си с възможности да се движиш винаги с ускорение спрямо почти цялото поколение.
В университета Доган също се ползва с добро име. Майор Маринов е събрал няколко положители мнения на негови преподаватели, които единодушно го определят като добър и трудолюбив студент.
Ето какво е споделила в препоръка за Доган главният асистент по марксистко-ленинска философия Емилия Минева:
Познавам Ахмед Ахмедов от времето на неговото следване във философския факултет на СУ “Климент Охридски”. Като студент той правеше впечатление със сериозното си отношение към учебната работа – системно се подготвяше за семинарите и активно участвуваше в тях. Той бързо се открои сред ядрото на най-добрите студенти в курса. От изявите му личеше, че заниманията му с философия не са нещо случайно за него, а са израз на дълбок вътрешен интерес, който намира покритие и в персоналните му интелектуални качества и възможности. Това се потвърди от факта, че той беше един от инициаторите за формиране на допълнителна проблемна група по История на марксистко-ленинската философия, в чиято работа редовно и активно се включваше. В самостоятелната си подготовка не се задоволяваше с фиксирания в учебната програма материал и литература, а наред с тях по интересуващите го въпроси търсеше и други източници.
Студентските изяви на Ахмедов го характеризират като човек с необходимите за сериозна теоретична работа качества – проблемно и самостоятелно мислене, трудолюбие, постоянство и амбициозност. Като препоръка към бъдещата му работа може да се пожелае да се стреми към по-голяма ерудиция и задълбоченост, които ще му помогнат за по-успешното справяне с предприети научни търсения, за по-аргументирано и убедително доказване на собствените идеи.
В досието на Доган се намира и мнението на неговия рецензент по време на защитата на дипломната му работа проф. Сава Петров. Освен добрите си впечатления от студента си той препоръчва “да му се намери подходящо място”. Ето и част от характеристиката, направена от проф. Петров:
Привлича вниманието все още рядката в съвремената литература аргументирана и заредена с подходящи емоции защита на относителната самостоятелност на онтологията. “Без последователно изградена обща теория на битието, диалектоматериалистическият идеал за онтологизирана гносеология ще си остане само една красива метарефлексивна мечта…”. Диалектичността е станала органична черта на мисленето на дипломанта… В цялост счетам, че с тази дипломна работа Ахмед Ахмедов фактически е почти готов за започване на аспирантура по диалектически материализъм и трябва да му се намери подходящо място.
Характеристика на Доган пише и научният му ръководител проф. Добрин Спасов. Той също е впечатлен от студента и е убеден в неговата правилна политическа насоченост:
Моите най-пресни впечатления от него са свързани със защитата на дипломната му работа, посветена на симетрията. Те затвърдиха убеждението ми, че Ахмед е ентусиазиран и трудолюбив млад специалист, който би могъл да се развие като много добър преподавател и теоретик. За да се осъществи тази възможност обаче, ще му е необходим висококвалифициран и строг научен ръководител, който да го подтиква към по-голяма прецизност и понякога да охлажда ентусиазма му… убеден съм, че той е честен, открит, политически правилно насочен млад човек, на когото нашето общество може напълно да разчита.
В атестат на секретаря на Дружественото бюро на Комсомола Венцислав Михайлов Доган е отразен по следния начин:
Като студент др. Ахмедов изпълняваше съвестно студентските си задължения. Имаше заявени интереси в областта на диалектическия материализъм. Подготовката му по другите дисциплини беше много добра, за което говори и отличният му успех. Участвувал е в кръжочната дейност на факултета. (…) В живота на дружеството на ДКМС в курса Ахмед Ахмедов участвуваше пълнокръвно и макар че не е избиран на ръководна длъжност, проявяваше активност… към другарите си проявяваше такт и добро другарско чувство. С действията си се характеризираше като зрял и убеден младеж… редовно участваше в бригадирското движение…
Под тази характеристика на комсомолския секретар Михайлов майор Маринов деликатно е добавил, че Доган е отказвал да заема длъжности в комсомола по препоръка на ДС.
След всички добри думи за Доган може да се направи изводът, че онова общество, както казва проф. Добрин Спасов, е можело напълно да разчита на него. С добри чувства за младия Доган говорят дори онези, за които той е правел доноси… Със сигурност авторите на много от тези характеристики са използвали клишетата на социалистическата бюрокрация, за да опишат перспективния си познат. Точно това вероятно е и езикът, с който могат да бъдат нарисувани образите на онези полезни за социалистическото общество бдителни граждани, на чиито доноси то се крепеше. Характеристиката на Доган е положителна и говори за човек, който няма никакви намерения да се противопоставя на режима. Нещо коренно различно от представата, която самият той и неговите приятели от демократичните медии ще изградят за него в годините на прехода. С дисидента Доган обаче тепърва предстои да се запознаем…
Следва продължение…

гласове