Мечтите на “Сава”

Мечтите на “Сава”

08.02.2009 г. 08:15 ч.

Тома Биков

„От последните 4 основни варианта бях се спрял на най-правдоподобния: дългосрочна специализация в Англия (Оксфорд), а вследствие сам да си извоювам правото да бъда поканен или пък изпратен в САЩ (Харвардския университет)”.

„Не е маловажен и фактът, че 4 от общо 6 от най-известните женски колонии в САЩ се намират в щата Масачузетс”.

„Налице са всички реални предпоставки да се осъществи директно заминаване в САЩ – без посредничеството на Англия”.

В началото на 1983 г. агент “Сава” усилено се подготвя за работата си на разузнавач и продължава трескаво да мечтае за Оксфорд и Харвард. Както разбрахме в предишната част на поредицата, водещият му офицер майор Михайлов планира още през есента на 1982 г. оперативна комбинация, която има за цел да изведе за кратко “Сава” в Източна и Западна Германия, за да бъдат проверени качествата му на агент. В архивите на бившата Държавна сигурност няма данни “Сава” да е бил извеждан извън пределите на България. В началото на 1983 г. офицерите от ДС преценяват, че поради недостатъчното познаване на турски език агентът не може да изиграе достоверно ролята на турски гражданин, която му е отредена в плана за оперативна комбинация на майор Михайлов, който ви представихме в предишната част на поредицата.
През 1983 г. се оформя още една сюжетна линия, която ще промени не само живота на Доган, но и съдбите на всички български турци. Това е “Възродителният процес”, чиито първи симптоми започват да се забелязват в досието на “Сава”. Във връзка с настроенията на българските турци в неговите сведения за ДС започват да се появяват изрази като “изселническата психоза”. Разбира се, решението за масовото преименуване ще бъде взето в самия край на 1984 г., но на отделни места смяната на имената е факт още през 1983 г., което очевидно създава настроения на тревожност сред българските граждани от турски произход.
Но нека се върнем към мечтите на Доган, които го подтикват да напише поредното си агентурно сведение, в което да информира офицерите от ДС, че държи на реализацията си като “философ-разузнавач”, както и още веднъж да изтъкне възможностите, които може да осигури на българското разузнаване чрез обучението си в университетите в Оксфорд и Харвард. Агентурното сведение е от 16.02.1983 г. и гласи:
Относно: Един правдоподобен вариант за реализация.
В една от последните информации имах задачата да изложа собственото си гледище относно вариантите за реализацията си като философ – разузнавач.
От последните 4 основни варианта бях се спрял на най-правдоподобния: дългосрочна специализация в Англия (Оксфорд), а вследствие сам да си извоювам правото да бъда поканен или пък изпратен в САЩ (Харвардския университет). Изминалите 7–8 месеца ми дадоха възможност отново да се убедя в правдоподобността на този вариант. Въпросният вариант може да се коригира само в едно отношение: налице са всички реални предпоставки да се осъществи директно заминаване в САЩ – без посредничеството на Англия.
Основанията ми са следните:
1 .Харвардският университет е най-старият университет в САЩ, намира се в гр. Кеймбридж, щата Масачузетс – “Мека на американската наука”. Харвардският университет е един от осемте най-реномирани университети на САЩ, в които се учат елитните социални структури на САЩ и другите капиталистически страни. Световноизвестни са факултетите по наука, изкуство, право, социално управление, управление на бизнеса, богословие и други.
2. В същия град се намира и прочутият Масачузетски технологичен институт, в който се обучават лидери на науката, техниката и индустрията. Световноизвестен е също и Бостонският университет с хуманна насоченост. Не е маловажен и фактът, че 4 от общо 6 от най-известните женски колонии в САЩ се намират в щата Масачузетс. Накратко, една специализация в Харвардския университет (интелектуалната бърлога на главния противник) ще ми даде възможност за много широки контакти с най-елитните представители на Запада.
В случая имам предвид и едно друго обстоятелство: американците правят всичко възможно, за да спечелят и задържат в САЩ плодоносните учени от други страни. Надявам се в това отношение да им допадна. От тази гледна точка англичаните са твърде консервативни към научния статут на чуждестранните учени.

КОНКРЕТНИ ПЪТИЩА
1. От средата на януари 1983 г. ръководството на Института по философия прави допитване на младите философи относно желанията им за дългосрочни специализации. За пръв път ръководството е решило да направи предварителен план за дългосрочните специализации на Запад. За пръв път перспективният план се съгласува с желанията на научните работници. Лично аз не съм се обадил.
2. Ако е необходимо да се задвижи някакъв лост, предлагам той да бъде само един – акад. Сава Геновски – директор на Института по философия. Освен това С. Геновски е и председател на научния съвет на института. Всъщност, когато се решават подобни въпроси, касаещи специализации и други подобни, научният съвет има съвещателен глас, т.е. в крайна сметка решава С. Геновски.
Заявки за специализация в чужбина се правят една година предварително.
12.02.1983 г.
“Сава”
“Сава” твърдо е решил да реализира мечтата си да стане професор в Харвард или Оксфорд. Двадесет и пет години след това агентурно сведение той няма да отиде на тържествения обяд по случай посещението на американския президент Джордж Буш в България, на който е поканен като съуправляващ, с извинението, че има друга, по-важна работа.
В агентурното си сведение “Сава” настоява настойчиво ДС отново да осигури развитието му в “голямата наука”. Декларативният призив на “Сава” към ДС да му съдейства за дългосрочна специализация в САЩ говори, че намесата на комунистическите служби за сигурност в определянето на това кой да специализира на Запад явно е била честа практика в социалистическа България.
В крайна сметка Ахмед Доган нито ще специализира на Запад, нито ще стане професор в Харвард. Въпреки това офицерите от ДС сериозно ще се замислят по въпроса дали да го изпратят да учи в Америка.
В края на април 1983 г. “Сава” пише сведение, в което говори за настроенията сред българските турци. Това са първите симптоми на тревожност сред турската общност в България. В сведението прави впечатление, че Доган е дистанциран спрямо сънародниците си от турски произход и силно резервиран към политиката на Република Турция по това време. Усеща се и критична нотка към политиката на комунистическия режим спрямо турското малцинство в България. “Градивната критика” обаче не му пречи директно да донесе на ДС за това, какво са си говорили с двама негови познати от турски произход.
Ето и сведението:
Относно: Изселническата психоза сред българските турци.
Разполагам с ограничена, но характерна информация:
а) Ограничена, защото се отнася само до североизточната част на страната – Силистренския, Разградския и Шуменски окръг. Информацията е извлечена от отделни обекти, нямащи връзки помежду си;
б) Информацията е характерна (типична), защото касае оценяването на (или политическото ориентиране в) една и съща ситуация, която се превръща в традиция – изселническа психоза.
На 11.04.83 г. вечерта бях поканен на гости в Орхан Яшаров (б. авт. – името е измислено) (художник, от два месеца живее на ул. “Сливница”). Предварително бях помолен да намеря съобщението на консулския отдел на Министерството на външните работи, засягащо изселническия проблем. При Орхан Яшаров беше Бейтула (б. авт. – името е измислено) (приятел и помощник на Орхан Яшаров, женен за българка, има една дъщеричка, живее в София, има амбицията да стане художник, завършил гимназия). Основна тема на разговора беше “какво ще стане с нас”. И двамата бяха възбудени, защото тъкмо се бяха върнали от Исперих (Разградско), родния край на Бейтула, и се надпреварваха да ни разкажат как властите от този край организирали и провеждали различни събрания, за да пресекат разпространяването на изселническата психоза сред българските турци. Ситуацията е била опасна за властта, защото молбите за изселване в Турция се придружавали с масово напускане на местоработата. Главният мотив за изселване е бил страхът от асимилация и неформалната дискриминация спрямо младото поколение български турци: недопускането им до ВУЗ, респективно – обричането им на определени професии, които имат нисък социален таван.
Прави впечатление, че това положение почти съвпада с информацията, която получих от Силистра и Шумен (мои познати ми се обадиха по телефона, за да се интересуват “какво става в София”, т.е. има ли нещо сериозно в това, което се случва в провинцията).
Първото нещо, което бие на очи, е несъответствието по време на съобщението на консулския отдел и реакцията на населението: за десетина дена не може да се получи подобен резултат, ако липсва предварително създадена психологическа нагласа за това. Дълбоко се съмнявам в директния резултат. Предполагам, че психологическата нагласа за изселване грижливо се поддържа от определени фактори, особено по линия на частните гостувания на турски граждани в България. Силен аргумент на тази теза е фактът, че самото съобщение на консулския отдел е отговор на множество запитвания.
При официалното посещение на Кенан Еврен (б.авт – президент на Република Турция по това време) в България българските турци общо взето бяха скептични, защото военният режим и последствията от него не даваха възможност за развихряне на страстите. Но посещението на висш представител на турското външно министерство създаде друга психологическа ситуация:
Онова, което беше само заченато при посещението на президента, получи ясна форма при посещението на външния министър. В този смисъл предполагам, че посещението на висш представител на турския кабинет се съчетава с поощряването на изселническата психоза по неформален канал: гостувания и др. За съжаление това не мога да докажа.
Но няма съмнение, че национализмът на българските турци през последното десетилетие не съществува в чиста форма, т.е. сама за себе си, а обслужва нечии интереси. Самият факт, че една народностна група живее при условията на различни социални системи, е достатъчно сериозна предпоставка за манипулация. Именно затова национализмът на българските турци все повече се превръща в синкретично явление, защото обединява и изразява разнородни черти и тенденции: от етно-психологически и етно-културни до социални и международни. Тъкмо затова всяка проява на национализъм у българските турци трябва да се разглежда конкретно-исторически, крайната цел на всеки теоретичен или конкретно-социологически анализ на национализма е управленческото му овладяване. Опростенческото разбиране на национализма на българските турци не само че не върши работа, защото илюстрира инерцията в мисленето на някои отговорни фактори, но и пречи за по-нататъшното строителство на социализма. А това вече е много сериозно, защото е израз на некомпетентност. Да се мисли по инерция по въпроса за национализма означава да се кръжи около едно не съвсем основателно разбиране, че виждате ли – българските турци още не са достатъчно социализирани и респективно съзнанието им е на ниско равнище. Това е факт, но той трябва да се обясни, а не да се предпостави.
Ако ниското равнище на социалистическото съзнание е обяснението на факта, че при стимулиране на националистическото чувство хората напускат работа и подават заявления за изселване, защо тогава факторите, които се занимават с внасяне на социалистически идеи в съзнанието на масите, не включват в анализа си ефективността на собствената си дейност. Нима социалистическата азбука на дипломацията позволява висши представители на външното министерство да си правят рандевута в щяло и нещяло време? Изглежда някои фактори забравят, че новата форма на класова борба не е идейно насочена, а е многопланова и за съжаление добре обмислена. И затова липсата на координация между политическите, икономическите, идеологически и културни аспекти, винаги ще рикошира върху съзнанието на трудещите се.
В този смисъл сегашната изселническа психоза сред българските турци е следствие от редица фактори (от формално и неформално естество) и на първо място от посещението на турския външен министър (забележете, че той ни посещава през пролетта и в една не съвсем многообещаваща по плодородност година).
24.05.1983 г.
“Сава”
Под сведението водещият офицер на агента е написал собственоръчно следната бележка:
Сведението би имало по-голяма оперативна стойност, ако съдържаше повече конкретни данни, показващи реакцията на отделни хора под влияние на “изселническата психоза” наред с оценките на агента.
Забележката, написана от водещия офицер, показва, че ДС иска от Доган не политически и народопсихологически анализи, а доноси за конкретни хора, с които да се разправи. Благодарение на високото си самочувствие и доброто отношение на ДС към него “Сава” е забравил, че службите, на които служи, са създадени преди всичко да всяват страх у поданиците, а неговото отделение 05 към ПГУ на ДС конкретно се занимава с контрола върху сънародниците му от турски произход. Само седем години след този анализ комунистическата държава ще се саморазпусне, а Ахмед Доган ще оглави наплашеното от “възродителния процес” турско малцинство и ще овладее “управленчески” неговия национализъм. Методите му на овладяване няма да се различават много от методите на ДС, защото в крайна сметка създаването на зависимости и всяването на страх ще бъдат основните средства, с които той ще постига целите си. А целите ще се изчерпват с тоталния контрол върху една група хора, които ще бъдат лишени от най-важното право на демокрацията – правото на избор.

гласове